Щастливото кенче
Приказка в рими
Априлското слънце вече изпече и някой провикна се „Ехеее“ отдалече:
– Хайде, приятелю, всички сме тук! Малко побързай, вземи месце и зеленчук!
Отиваме в гората, пикник да си направим и кенчета с бира също да не забравим!
Той говереше точно за нас. Взеха ни, натовариха ни и тръгнахме в този час.
И така към гората потегли дружина, весели хора, цели седмина.
Купонът течеше и навън се стъмни, да се забавляват умееха, но никой, уви,
за майката – природа не помисли и не я пощади!
Изхвърлиха ме до реката с моите другари, на другата сутрин лъч слънчев ме попари.
Тогава се събудих, захвърлен на земята и дочух как стене реката:
– Ох, защо съм толкова клета?!
И защо тез момчета си изхвърлиха кенчетата тук? Вижте колко много боклук!
Тогава аз се смутих и плахо промълвих:
-Хей, река, рекичке, защо си натъжена? Виж каква горичка, какъв е проблемът…?
-Ами не виждаш ли какъв е той? Гледай само какъв порой, порой от боклук…!
А ти кой си и защо си тук?
-Аз съм кенче и много съжалявам…! Не ми се ще да те замърсявам…!
-Но не си виновен ти, а хората зли…
Вместо да събират отпадъците разделно, те ги хвърлят в мен безпределно!
Преди много години бях млада и силна река. Бях бърза, с чиста вода.
А вече да влача тез всички боклуци е трудно и мътните ми води текат все по-мудно.
Преди години дънер огромен ме мене затлачи и със своята история той всеки може да разплаче:
„Аз бях силно дърво с дебело и здраво стъбло.
Имах хралупа, дом на семейство катерички,
а в голямата ми зелена корона гнездяха безброй птички.
Но един ден бракониер зъл ме повали и сложи край на моите дни.
Оттогава лежа безмълвно в реката, оставило огромна дупка в земята.
А катеричките и милите птички останаха в гората сам-самички –
ни с дом, ни с подслон…“
И докато реката ми разказваше всичко това, една риба подаде от водата глава.
-Хей река, рекичке, защо спряхме тук и защо говориш с този боклук?
-Той ми е приятел и не е искал да ме замърси, изхвърлили са го хората зли.
Сега му разказвам за страданията мои и за отсеченото дърво нагоре преди няколко завои.
-Ох, много страдам и аз, кислородът тук свършва завчас. Водата е мръсна и не мога да плувам из нея спокоен. Заради боклуците нормално да дишам не мога. Под водата все има паника, тревога…
И…
– Хайде, стигнахме реката вече! – чу се неочаквано, отдалече.
И тогава безчет хора дойдоха, изпълни се брегът, всички отпадъци те бяха решили да съберат.
Аз бях много развълнуван, но и малко смутен…
Дано ме рециклират! В какво ли ще бъда преобразен…?
Първо боклуците от брега събраха и мене също ме прибраха.
-Хайде, обувайте ботушите и влизайте в реката! Нека стане отново чиста водата! –
чу се мъжки глас и всички влязоха в реката тоз час.
След малко аз от чувала надникнах и радостно възкликнах:
-Я, виж ти! Отново всичко се нареди!
Пак бързо, бързо тече реката, катерички пъргаво обикалят из гората,
по дърветата гнезда си вият птички…
Отново щастливи са всички!
