На 7 юли 2025 г. Европейската комисия публикува своя доклад за България, като част от
четвъртия Преглед на изпълнението на политиките за околна среда за държавите-членки
на Европейски съюз. Докладът отчита слаб напредък в прилагането на ключови
екологични политики и цели за страната ни България остава страната с най-голям брой
неизпълнени препоръки от предходния преглед (2022 г.), а в новата оценка се открояват
значителни дефицити в управлението на отпадъците, качеството на въздуха и
опазването на защитените територии и зони. Страната продължава да депонира над 60%
от битовите отпадъци, мрежата „Натура 2000“ остава без планове за управление за по-
голямата част от териториите, а концентрациите на фини прахови частици във въздуха в
урбанизираните зони са сред най-високите в ЕС. Какви са изводите от доклада и какво
следва за България – коментира народният представител от „Продължаваме Промяната“
Татяна Султанова, зам. председател на парламентарната комисия по околна среда и
води.
Какви са основните изводи на доклада?
Това е документ, който трябва да се приеме като обективна оценка за България. Той не
просто критикува, а поставя диагноза. Основният извод е, че България продължава да
изпитва сериозни трудности в почти всички ключови области – от управление на
отпадъци, през качество на въздуха и водите до опазване на биоразнообразието.
Докладът отбелязва някои законодателни стъпки, но много ясно подчертава, че
прилагането на политики е бавно, непоследователно и неефективно. България е страната
с най-много висящи препоръки от предходния доклад – и това говори достатъчно.
България е и на едно от челните места в Европейски съюз по брой повдигнати
наказателни процедури към страната ни от Европейската комисия за неизпълнение на
законодателството в сектор околна среда- цели 17, което само по себе си е повод за
размисъл и равносметка.
В кои области сме най-слаби според Европейската комисия?
Управлението на отпадъците е една от най-сериозните ни слабости. Страната
продължава да депонира над 60% от битовите отпадъци – това е над два пъти повече от
средното за ЕС. Равнището на рециклиране е под 35%, при цел от 55% до 2025 г.
България не отбелязва никакъв напредък за подготовка за повторна употреба на
материалите и увеличаване на дела на рециклираните отпадъци. Имаме незатворени
депа, слабо покритие на разделно събиране и липса на ефективна схема за органични
отпадъци. България продължава след неколкократно отлагане да не въвежда принципа
“замърсителят плаща”, т.е. да плащаш за отпадъци толкова, колкото изхвърляш и
Комисията отчита с притеснение този факт деветнадесет години след влизането ни като
пълноправен член на ЕС. До сега например всеки от нас плаща данък смет според
данъчната оценка на имота, а не според това колко отпадъци е изхвърлил. Въвеждането
на принципа “замърсителят плаща” се отложи от 1 януари 2026 г., но няма изгледи това
отново да се случи. Комисията директно препоръчва България да приеме цялостна
стратегия, а не само корекции в закона.
А как стои въпросът с качеството на въздуха – тема, по която вие нееднократно сте
говорили?
Докладът е еднозначен – качеството на въздуха в България остава „системно под
критичното ниво“ в редица урбанизирани зони и “продължава да буди загриженост”.
София, Пловдив, Русе, Горна Оряховица са посочени конкретно. Основният източник на
замърсяване продължава да бъде битовото отопление на дърва и въглища, а контролът
върху индустриалните емисии остава неефективен. Програмите за чист въздух на
общините масово се приемат формално, без реални индикатори и контролен механизъм.
Не е осигурена възможност за ефективно обжалване от засегнатата общественост на
общинските програми за качество на въздуха, когато те не отговарят на законовите
изисквания. България е с цели пет наказателни процедури от Европейската комисия за
качество на въздуха с постановени и две осъдителни съдебни решения- за превишаване
на нормите на фини прахови частици във въздуха за цялата страна и за системно
превишаване на нормите на серен диоксид в югоизточна България.
Има ли напредък по отношение на защитата на природата и мрежата „Натура 2000“?
Минимален. България остава без утвърдени планове за управление за над 70% от
защитените зони от европейската мрежа “Натура 2000”. Комисията отбелязва, че
процедурите по екологична оценка са формализирани, а в редица случаи решенията не
се изпълняват. Проблемите с незаконното строителство в защитени зони и липсата на
възстановителни мерки също са споменати. За мен това е особено тревожно, защото
говорим за национален ресурс – биологичното ни разнообразие – който буквално губим в
тишина.
Докладът завършва с препоръки. Кои според вас са най-важните?
Препоръките с всеки следващ доклад се увеличават и няма как да се степенуват по
важност, затова ще спомена само някои от тях. Първо – приемане на конкретни и мерки
за намаляване на замърсяването на въздуха, включително изпълнение на всички
европейски норми за качество на въздуха и засилен контрол от институциите върху
големи промишлени замърсители. Второ – постигане на целите за рециклиране на
отпадъците, да се разшири инфраструктурата за рециклиране на отпадъци и реформа на
системата за разделно събиране. Да се подпомогнат от държавата общините в
решаването на проблема с огромният брой нерегламентирани сметища в страната. Трето
– ускорено приемане на планове за управление на защитените зони . Четвърто –
подобряване на достъпа до правосъдие и прозрачност по екологични въпросиВсички тези
препоръки не са нови – но остават неизпълнени.
Какво е вашето лично заключение като зам. председател на парламентарната
комисия по околна среда?
Имаме нужда от екологична политика с гръбнак, а не от планове с колебание, написани
от страх от нови наказателни процедури. Не можем да чакаме нова осъждаща процедура
от Брюксел, за да направим очевидно необходимото. Докладът не ни казва нещо, което
не знаем – но ни задължава да действаме, ако ли не, ще ни струва скъпо, включително
във финансово изражение И ако не го направим – това вече е избор, не невежество.
