В контекста на текущите дискусии, Мария Илиева от партия „Величие“ се включва в дебата относно безплатните банкови транзации, поставяйки акцент върху взаимоотношенията между финансовите институции и потребителите.
Докъде стига алчността и къде започва общественият интерес?
Този въпрос отново излезе на дневен ред след участието на депутатката Мария Илиева в горещия дебат за премахване на банковите такси при вътрешни преводи. Илиева, член на парламентарната комисия по бюджет и финанси, постави на масата неудобния, но необходим разговор: защо българските граждани плащат, за да местят собствените си пари?
„Хората не са банкомати, а банките не са държава в държавата,“ заяви Илиева по време на изслушване в Народното събрание. Според нея, натрупаните през годините свръхпечалби на финансовите институции в България не отговарят на качеството на услугите и социалната им отговорност.
Предложението за регулация на банковите такси, особено при електронни преводи между сметки в рамките на една и съща банка или между физически лица, среща силен отпор от страна на банковия сектор. Те твърдят, че „безплатните транзакции“ ще натоварят системата и ще навредят на конкуренцията. Критиците отвръщат: това не е въпрос на оцеляване за банките, а на елементарна справедливост.
В европейски страни като Германия, Нидерландия и дори Румъния подобни такси са минимални или напълно отпаднали при основни банкови услуги. В България обаче ситуацията остава непрозрачна и често несправедлива към потребителите.
Мария Илиева обещава да внесе конкретни предложения за законови промени, които да ограничат произвола и да защитят интересите на обикновените граждани.
Снимка : newshubbg.com
