Доклад на Държавния департамент на САЩ за България: Произволни арести, корупция и проблеми с малцинствата

„Недостатъчни“ действия на българските власти за зачитане на човешките права и за справяне с корупцията. Това се посочва в новия годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в света през 2022 г.

Документът може да бъде открит на сайта на Департамента. Ето какво още констатира той:

жестоко или унизително отношение от страна на властите, включително към задържани лица, мигранти и разселени и настанени в институции деца;
произволни арести; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система;
сериозна корупция в държавната администрация;
престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към членове на ромската общност;
престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към ЛГБТ общността.

Според доклада корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми, които засягат независимостта и безпристрастността на съдебната власт в България. Общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск.

„Въпреки че законът предвижда наказателни санкции за корупция на длъжностни лица, правителството не е прилагало ефективно закона и според сведенията длъжностни лица във всички клонове на властта са участвали безнаказано в корупционни практики. През 2022 г. имаше многобройни съобщения за корупция в правителството“, пише в доклада.

В доклада е посочено, че през август Софийският административен съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, че бившият министър-председател Бойко Борисов, бившият министър на финансите Владислав Горанов и съветникът по връзки с обществеността Севделина Арнаудова са били арестувани незаконно.

Припомняме, че през април Софийският районен съд постанови, че властите не са успели да съберат „нито едно годно доказателство за съпричастността на обвиняемите към твърдяното престъпление“.

Малтретиране в ареста

От Департамента на САЩ посочват, че през януари неправителствената организация Български хелзинкски комитет публикува проучване сред затворници, в което се твърди, че 27% от тях са били подложени на малтретиране по време на задържане, и се отбелязва, че 24% са се оплакали, че са били подложени на физическо насилие, докато са били в полицейски участък.

В проучването се отбелязва, че предполагаемата цел на насилието често е била да се изтръгне информация, да се получи признание или да се накаже задържаното лице за предполагаемо престъпление.

Ниска защита на лица с увреждания

„Правителството не прилага ефективно закона за защита на правата на лицата с физически, умствени, интелектуални и сензорни увреждания и лица с увреждания не са имали достъп до образование, здравни услуги, обществени сгради и транспорт наравно с останалите“, се допълва в текста.

Проблеми с малцинствата

Законът защитава всички граждани от дискриминация, основана на расова основа, етнически произход или националност, но правителството не прилага закона ефективно.

„Обществената нетърпимост към малцинствените групи продължава и се изразява в честа дискриминация срещу ромите и етническите турци. Политически и правителствени дейци понякога я одобряваха или подтикваха към нея“, се казва в доклада.

От Департамента на САЩ казват, че антисемитска реторика продължава да се появява редовно в социалните мрежи и като коментари под статии в онлайн медиите.

Медийна свобода

„Журналистите съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и за налагане на политически гледни точки от страна на корпоративни лидери с предполагаемата подкрепа на правителството“, пише в доклада.

Според проучване на Асоциацията на европейските журналисти, публикувано през октомври, всеки десети журналист е бил заплашван със съдебно дело заради работата си, а всеки четвърти журналист е упражнявал автоцензура.

В доклада е включен и натискът срещу журналиста на bTV Мария Цънцарова.

В изявление от 16 септември Асоциацията на европейските журналисти протестира срещу предполагаемия натиск от страна на правителството върху журналистката от bTV Мария Цънцарова да разкрие източниците, използвани в журналистическата ѝ работа.

Припомняме, че през януари 2022 г. Мария Цънцарова разкри, че някои членове на „Възраждане“ са били ваксинирани срещу COVID-19, въпреки че партията им е провеждаше антиваксинационна кампания.

„Според жалбата на сдружението полицията е извикала Цънцарова на разпит и е поискала да разкрие източниците си, прокуратурата е образувала досъдебно производство срещу нея, а Комисията за защита на личните данни е започнала процедура за защита на личните данни“, пишат от Департамента на САЩ.

Корупция

Макар че законът предвижда наказателни санкции за корупция на длъжностни лица, правителството не го прилага ефективно и се съобщава, че длъжностни лица от всички клонове на държавната администрация са участвали в корупционни практики безнаказано.

„В доклада си от юли ЕК отбеляза трайната липса на „солидни резултати от окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище“. През януари Асоциация „Прозрачност без граници“ коментира, че макар законът като цяло да е в съответствие с международните стандарти, властите не са успели да въведат стандарти за административно и корпоративно управление, основани на прозрачност, отчетност и почтеност“, пише в доклада.

Докладът цитира и телевизионно интервю на заместник-министъра на земеделието Иван Христанов, в което казва, че бивш политически лидер му е предложил 500 000 лева, за да може фирмата „Евролаб 2011” да продължи да извършва частния фитосанитарен контрол на границата с Турция.

В документа е посочено, че през май „Евролаб 2011“ е отстранена заради подозрения за фалшифицирани контролни процедури и предполагаема корупция, която е ощетила публичните средства с до един милиард лева. През юли Христанов обяви, че преди това е докладвал на полицията за нарушенията на „Евролаб 2011“.